Община Ковачевци

Физико-географските характеристики на община Ковачевци не предполагат развитие на интензивно земеделие. От последното преброяване на земеделските стопанства през 2010 г. МЗХ е акумулирало по-детайлни данни, отнасящи до селското стопанство. Общият размер на използваната земеделска площ (ИЗП) е 16 549.3 дка и заема 11,9% от територията на общината и 3,6% от ИЗП в областта.Обработваемата земя на територията на общината е 7 140.5  дка, т.е  налице е своеобразен земеделски фонд  9 408.8 дка, който не се използва за производството на селскостопанска продукция, но който би могъл да осигури допълнителни доходи и стоки за местното население.

Използваната земеделска площ (ИЗП) е разпределена в  227 стопанства, а стопанствата, които не разполагат с ИЗП в общината са 2. Средният размер на ИЗП за общината е 73.6 дка, значително по-нисък от средния за областта 114.8 дка, който е с 13% над средния размер за страната – 101.3 дка.

39,1%  от стопанствата (88 бр.) обработват земеделска земя с размер до 10 дка или са дребни стопанства произвеждащи за собствена консумация. 111 стопанства използват земеделска площ с размер от 10 до 100 дка и могат да бъдат определени като средни стопанства с пазарна насоченост. 81,2% от ИЗП в общината се обработва от 26 стопанства, които обработват земеделска площ с размер от 100 до 500 дка.

Анализираните данни показват, че достигнатото ниво на използване на земеделски ресурси в община Ковачевци е значително по-ниско от това в област Перник, като по размер на ИЗП общината се нарежда на предпоследно място в областта, изпреварвайки единствено община Земен. Малко под ⅓ от земеделските стопанства с ИЗП в областта са в община Радомир, като средната им ИЗП е 137 дка и те обработват 39% от земята на областта. Делът на ИЗП в останалите общини е, както следва: 25.5% в община Брезник, 2.5% в община Земен, 3.6% в община Ковачевци, 19.7% в община Перник и 10% в община Трън. С най-голям среден размер на земята са стопанствата в община Брезник – 186.3 дка и те обработват общо 116 823 дка.

Данните за ИЗП за област Перник показват, че достигнатото ниво на използване на земеделски ресурси в община Ковачевци се различава съществено от средното за областта, което от своя страна не допуска определянето на общината като отличителен земеделски район. В подкрепа на този извод се отнасят и посочените данни в таблица 4 за дела на произведената селскостопанска продукция от общата за територията.

Динамиката в броя на земеделските стопани и размера на ИЗП през определен интервал от време е ключов показател за развитието на селското стопанство на дадена територия.

Земеделски стопанства и тяхната ИЗП в община Ковачевци

                                                                          Източник: МЗХ, отдел "Агростатистика", ПЗС'2010

Видно от таблицата, броят на земеделските стопанства в община Ковачевци и общият за Пернишка област намалява с 60% за период от 7 години, което е в синхрон с тенденциите на национално ниво. В същото време размерът на ИЗП нараства значително срещу малко по-нисък темп на увеличение за областта.

Анализирани поотделно, индикаторите брой стопанства и ИЗП могат да се тълкуват разностранно, в зависимост от перспективата на наблюдение и оценка. Когато обаче двата показателя се разгледат в зависимост един към друг, ясно се откроява обща тенденция за преследване на ефективност в производството на селскостопанска продукция на територията на общината и областта посредством окрупняване – повече площ се обработва от малко стопанства, следователно има потенциал за конкурентна пазарна реализация.

Разнообразният релеф на общината, макар и бариера за интензивно земеделие, е едновременно и благоприятен фактор за преодоляване на монокултурната ориентация на българското селско стопанство, макар и в по-малки мащаби. Характерните култури, които традиционно се отглеждат са: картофи, ечемик,  фуражни култури. Перспектива за развитието на растениевъдството може да бъде окрупняването на земята и включването на повече хора в местни кооперации.
Стопанства и категории използвана земеделска площ в община Ковачевци към 2010 г.

           Източник: МЗХ, отдел "Агростатистка", ПЗС'2010

Таблица 6 показва наличие на преобладаващи ресурси за специализация на местното растениевъдство в традиционните за страната зърнени култури. Зърнопроизводството е широко застъпено. Зърненo-житни култури (4 387.7 дка) се отглеждат в 29.3% от стопанствата с ИЗП и заемат 61,4% от обработваемата земя и 26,5% от ИЗП. Площите със зърнено-житни култури са заети предимно с пшеница и с ечемик.

Техническите култури (897.0дка) заемат 13% от обработваемата земя и 5% от ИЗП. За областта тези проценти са съответно 17 % от обработваемата земя и 11% от ИЗП.

От гледна точка на брой стопанства данните за категорията стопанства „ягоди, пресни зеленчуци (вкл. картофи) и цветя“ разкриват интерес за отглеждане на ягоди и зеленчуци (вкл.картофи). Стимул за отглеждането на зеленчуци беше даден няколко местни младежи включени в програмата „Млад зеленчукопроизводител“, които втора поредна година участват в нея. Въпреки това интерeсът към зеленчукопроизводството на територията е нисък. Ягоди, зеленчуци (включително картофи) и цветя се отглеждат най-много в община Трън – 2 809 дка и община Радомир (2 305 дка). С оглед на ограничената разполагаема площ за тях, използването на метода на биологично производство следва да бъде предпочитан и стимулиран, за да може да се развива поликултурно, икономически целесъобразно, земеделие на територията. Биологичното производство в България е в начален стадий на своето развитие, но потенциалните възможностите пред него са много големи. Има наличие на потенциал за значително увеличаване на площите, обема и видовете земеделски биологични продукти. Българските биологично произведени продукти имат добра реализация и са конкурентни на европейския пазар, докато пазарът на биопродукти в България може да се определи по-скоро като зараждащ се.^[1] Това налага конструктивни мерки за насърчаване биологичното отглеждане на подходящи за територията култури, които включват още гъби, билки, зеленчуци и др.

Зеленчукопроизводството в общината има дългогодишни традиции, като основно се отглеждат картофи и различни други видове зеленчуци – кромид лук, домати, краставици, зеле и други. Значителната част от зеленчукопроизводството се използва за личните нужди на домакинствата, като в последно време една малка част от населението се ориентира към отглеждане на по-големи количества картофи с цел търговия.

Животновъдството също е сектор, който се нуждае от допълнителни стимули за неговото реабилитиране след практически пълната ликвидация на формите на концентрирано фермерско животновъдство. На територията на община Ковачевци, подобно на ситуацията в растениевъдството, преобладава отглеждането на малки стада от животни в малки стопанства. По данни на МЗХ от преброяването на земеделските стопанства през 2010 г. (таблица 7) подотраслите птицевъдство и овцевъдство се явяват структуроопределящи за сектора. Благоприятен фактор за отглеждане както на овце, така и на кози е наличието на големи тревни площи (пасища и естествени ливади –общо 9 211.5 дка^[2]) на територията на общината. 
 

Брой селскостопански животни и стопанства на територията на община Ковачевци към 2010 г.

Източник: МЗХ, отдел "Агростатистка", ПЗС'2010

Овцевъдството има дългогодишни  традиции в общината, като е един от основните приоритети за развитието на животновъдство. Броят на главите овце по данни на преброяването през 2010г. обаче намалява значително с над 50% спрямо 2005г.^[3] За същия период броят на отглежданите птици се увеличава с 8 090, или 150%.Както и при овцевъдството обаче и птицевъдството задоволява предимно нуждите на отделните домакинства.

Положителните тенденции в развитието на пчеларството, които се наблюдаваха до 2005г. обаче не оправдаха очакванията пчеларството да се превърне във важно животновъдно направление.По данни на преброяването през 2010г. пчелните семейства на територията на община Ковачевци са 292, което е с 65,7%.

Спад с над 50% се наблюдава и при броя на козите и свинете, отглеждани на територията на общината, докато при броя на зайците се наблюдава ръст със същия процент.

На територията на общината съществува ферма, която предстои да бъде реформирана като екоферма за угояване на говеда и отглеждане на крави и телета в с. Лобош. Фермата ще бъде  ремонтирана и осъвременена по проект за модернизация на земеделските стопанства по програмата за развитие на селските райони. Предвидено е да бъдат отремонтирани 4 масивни постройки. Сградите ще са за угояване, сеновал, ярмомелка и боксове за телета. Капацитетът на фермата е 125 животни. От тях 50 ще са крави и 75 телета за угояване. Проектът предвижда също изграждането на дворчета за разходки на открито.Органичните отпадъци ще се ползват за наторяване на земеделски земи. На територията на общината има още две животновъдни ферми- в с.Косача- ферма за отглеждане на овце и в с.Ковачевци за говеда.

Накратко очертаната селскостопанска картина за община Ковачевци разкрива интензивни процеси в развитието на неинтензивно земеделие на територията. Не по такъв динамичен начин обаче се развива горското стопанство. Експлоатацията на горски ресурси е подчинена на друга логика, която е строго регламентирана в лесоустройствени планове за управление на горски ресурси.

Горско стопанство

Общината разполага с добри  горски масиви с възможност за развитие на дърводобив, дървообработване и предоставяне на разнообразни на дърводелски услуги. Горският фонд в община Ковачевци заема площ от 46 940 дка., или 34% от общата и територия. Горският фонд на Общината се стопанисва от ТП“Държавно горско стопанство- Земен”. Основните горскостопански дейности, които се развиват в горските територии са: дърводобив, възобновяване и залесяване, реконструкция на слабопродуктивни гори. Горите в района на Общината, в по-голямата си част, са държавна собственост. В резултат на възстановяването на собствеността върху горите и земите от горския фонд, значително се увеличи делът на частните гори.

Местното население ползва дърва за огрев и малки количества строителна дървесина. Голяма част от пашата на добитъка се осигурява от горите. Добивите на сено от горските поляни и ливадите покриват нуждите на населението. Допълнителни приходи за населението може да носи и събирането на  горски плодове и билки.

Едно от направленията за развитие за производството в Общината е създаването на цехове за сушени плодове, зеленчуци и билки по метода на шоковото замразяване.

Интересен обект на анализ и неговата роля в общите тенденции на развитие на селскостопанския и горски сектор в община Ковачевци представлява поведението на земеделските производители от целевата територия. Ако броят на стопанствата намалява, а размерът на ИЗП се увеличава, тоест регистрира се устойчива тенденция, то някои ключови финансови показатели за сектора разкриват малко по-колеблива динамика на развитие.

Финансови показатели за сектор „Селско, горско и ловно стопанство“ (хил.лв.) за община Ковачевци

 Източник на данни: НСИ-ТСБ гр.Перник     

Противоположно на тенденцията за областта  двата показателя бележат значителен спад спрямо 2009, като в рамките на разглеждания период движението им е колебливо, редувайки  едновременни ръстове и спадове през годините. Нетните приходи от продажби намаляват спрямо 2009г. с 43,7% (при 73,6% ръст за областта), а стойността на произведената продукция  за сектора бележи намалява с 76% (при 52,4% ръст за областта). Едно от възможните обяснение за състоянието на сектора е невъзможността на производителите за модернизация на мощностите, което е необходима предпоставка за повишаване на конкурентоспособността на произведената продукция.

Финансови възможности за модернизация на земеделските стопанства предоставя ПРСР 2007-2013г. Липсата на активност на местните потенциални частни бенефициенти в привличането на финансови средства по ПРСР е резултат от множество фактори. Въпреки това налице е очевиден инвестиционен потенциал в сектора въпреки сериозното намаление на нетните приходи от продажби (2009 и 2011г.).